КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА УРЕДБАТА НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ?

В българското законодателство са предвидени три режима на уредба на имуществените отношения между съпрузите. Един от тях е законовият режим на общност, познат още като СИО (съпружеска имуществена общност).

 Какво урежда този режим? – Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Следва да отбележим, че съвместният принос се предполага до доказване на противното – налице е оборима презумпция. Този съвместен принос може да се изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

 Какво се включва в обсега на СИО?

Движими и недвижими вещи, придобити по време на брака при съвместен принос, както и права върху същите (включително и ограничени вещни права).

Това, разбира се, няма да важи в случаите, когато съпрузите са избрали законов режим на разделност или е налице брачен договор.

Приема се и, че недвижим имот придобит по давност също е СИО.

 Какво се изключва от обсега на СИО?

1.    Вещи и имоти, лична собственост на някои от съпрузите, придобити преди брака.

2.    Имоти придобити по време на брака посредством дарение или наследяване от единия съпруг.

3.    Вещи за обикновена лична употреба.

4.    Вещи и пособия, които са необходими за упражняване на дадена професия или дейност от съпруга, ако е търговец -  и такива включени в търговското предприятие.

5.    Лично имущество са вземания за трудово възнаграждение, пенсия, стипендия, авторски хонорар, застрахователни договори, ценни книги, парични влогове и депозити, и прочие.

6.    Вещни права, придобити по време на брака, чрез трансформация на лично имущество – какво ще рече това. Единият съпруг се сдобива с парични средства от дарение или наследство (може и от двете), или от продажба на дарен или наследствен имот, и закупува с тях движима, недвижима вещ – тя ще е изключителна негова собственост, па макар и придобита по време на брака.

 Разпореждане с имот СИО:

Тук спадат действията, с които се прехвърля собствеността върху вещ/и или се прави отказ от собственост по отношение на такива. За да се извършат такива действия на разпореждане е необходимо съгласието и на двамата съпрузи. Двамата може да упълномощят трето лице, или пък те взаимно да се упълномощят, но при всички случаи трябва да има изразена воля и от двамата.

Когато се касае за сделки с т.нар. семейно жилище, са налице следните възможности, ако съпрузите нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях:

1.)  В случай, че е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, което се дава под формата на Декларация-съгласие по чл. 26 от Семейния кодекс, която се заверява нотариално.

2.)  Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с решение от районния съд, само ако се установи, че не е във вреда интереса на ненавършилите пълнолетие деца от брака.

 Какво трябва да знаем за законовия режим на разделност?

При този режим придобитото през време на брака, както и придобитото преди сключване на брака имущество, принадлежи само съпругът, който го е купил. Ако съпрузите са придобили на името на двамата, възниква обикновена съсобственост. При режима на разделност всеки от съпрузите свободно се разпорежда с правата, които притежава. Единственото ограничение се отнася за семейното жилище. 

Какво трябва да знаем за договорния режим?

Брачният договор може да бъде сключен преди или след сключването на брака. В него се включват уговорки относно имуществените отношения, които ще възникнат по време на брака, напр: чия да е собствеността на придобитите по време на брака вещи/права, относно издръжка на децата от брака, другият съпруг, участие в разходите на семейството; или уговорки относно  имуществени отношения, които ще възникнат при евентуален развод.

По всяко време брачният договор може да бъде изменян по взаимно съгласие. При неизпълнение на някоя от клаузите по договора, ще се приложат разпоредбите на ЗЗД относно развалянето на двустранни договори.