Узаконяване на сгради

Няколко думи за „Акт 14“, „Акт 15“ и „Акт 16“

   Познатият като „Акт 16“ - протокол за установяване годността за ползване на строеж (приложение № 16 според наредба № 3 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството) е документ, който се съставя от лица определени от началника на ДНСК или от упълномощено от него лице със заповедта за назначаване на Държавна приемателна комисия по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за строежите, за които такава е задължителна.

   Според Закона за устройството на територията „Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ Следователно Акт 16 се издава от съответната държавна комисия за строежи от І-ва до ІІІ-та категория - автомагистрали и пътища, хидротехнически съоръжения, производствени предприятия, сгради и съоръжения за обществено обслужване и други.

   Без познатия като „Акт 16“ протокол, обектът e негоден за експлоатация. При строежи на жилищни и смесени сгради с ниско и средно застрояване, вилни сгради и други, според Закона, не се съставя Приложение №16, а се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация от главния архитект при съответната община. За издаване на този протокол са  необходими – документ за собственост; разрешение за строеж; протокол за определяне на строителна линия и ниво, заедно с резултатите от проверките на достигнатите нива; заверена заповедна книга на строежа.

   Описаните в статията протоколи от Наредбата са документи, удостоверяващи съответствието на строителството със съществените изисквания към строежите според ЗУТ (Закон за устройство на територията). Издаването на отделните актове в строителния процес е описано в наредба към Закона за устройство на територията. Изискванията са различни в зависимост от категорията на обекта. Целта на Протоколи № 14, 15 и 16 е да контролират етапите от строителните дейности и да удостоверят, че отделните видове строителни и монтажни работи са извършени според действащата нормативна уредба.

   Познатият като „Акт 14“ - акт за приемане на конструкцията (приложение № 14) е първата стъпка на контрол на строителните дейности, защото това е документът за приемане на конструкцията на сградата. Той се издава, когато сградата достигне етап „груб строеж”. С този документ се приема конструкцията на строежа. Наличието му е важно, тъй като от този момент е реализирано правото на строеж и строежа е предмет на разпоредителни сделки.

   След Протокол № 14 следва да се издаде известният като „Акт 15“ - констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение № 15). Това е документът, с който се констатира, че сградата е напълно завършена. Към него се прилагат и протоколът за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията – Приложение № 17 от наредбата на Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Издаването му цели да установи състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в експлоатация. В следствие на всички тези документи и констатации съответната регионална дирекция за национален строителен контрол издава Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата в зависимост от това, от коя категория е тя. Този финален документ удостоверява, че обектът, за който се отнася, е годен да бъде въведен в експлоатация, т.е. годен е да се живее в него. Липсата на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на една сграда е показател, че нещо в документацията или строително – монтажните дейности не съответства на закона.

   Информация дали има издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на дадена сграда може да бъде взета от Районна дирекция за национален строителен контрол или от продавача на обекта.

   При липсата на тази документация възникват множество затруднения, свързани с експлоатацията на имота. Ако сградата няма закононеобходимата документация, може да се окаже, че за новия собственик ще е налице неудобството да чака след закупуването на жилище, тъй като сградата не е въведена в експлоатация и в нея не би следвало да се живее, тъй като не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация.

   Обобщение от казаното е, че при закупуването на недвижим имот, ще се спестят време, пари и нерви, ако преди това се проучи въпросът с наличието на нужната документация от строителя и държавните органи. Дали е налице можем да се усведомим по следните начини: да поискаме от продавача на обекта да представи издадено разрешение за ползване на сградата или да проверим в Районна дирекция за национален строителен контрол, от което ще разберем дали жилището е годно за живеене.

         АДВОКАТ КИРИЛ АНЕВ

/ kirilanev.eu / Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. /