Право на ползване

   Правото на ползване е едно от основните видове ограничени вещни права върху недвижимите имоти.            

      Член 56 от Закона за собствеността гласи: “Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение иправото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Ползувателят не може да отчуждава своето право”.

      С учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот, учредителят предоставя ползването и владеенето на част или на целия имот за определено време. Като понятието „добиви от нея” включва и наемите от отдадения под наем недвижим имот.

      В практиката правото на ползване намира най-често приложение при дарението или при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка. В тези случаи старият собственик (дарител или прехвърлител) запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, като това се вписва изрично в съответния нотариален акт.
      В този случай купувачът или дареният придобиват така наречената “гола собственост”, защото правото да живее в имота, да го отдава под наем и др. остават за прехвърлителя. Той може да запази правото на ползване не само за себе си, но и за своя съпруг, родител или дете.

      Основно изискване, поставено в закона, е предназначението на вещта да не се променя съществено и тя да се използва съгласно обичайните й функции според вида и естеството, които изпълнява. От чл. 57 до чл. 62 от Закона за собствеността се третират правата и задълженията на ползвателя:
• да плаща текущите разходи, свързани с ползването (данъци, такси и др.);
• да поддържа вещта в състоянието, в което е приета от Собственика (удостоверява се с опис);
• да не я уврежда съществено (не става дума за естественото овехтяване, вследствие употреба);
• да съобщава на Собственика за всяко посегателство върху нея (само Собственикът има право на защита);
• да я върне (след изтичане на срока) на Собственика същата, върху която е учредено правото;
• да я застрахова в полза (на името) на Собственика, освен ако не е уговорено друго. Това е защита на принципа, че вещта погива за собственика. Ползвателят не може да отчуждава своето право. В този смисъл правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо. Той може да извлича полезни свойства от вещта. Те могат да са естествени (плодове, прираст от добитък и др.) или граждански (наем, лихва и др.). Законодателят поставя ограничения относно извличането на тези свойства, които представляват своеобразна защита в полза на носителя на собствеността.
      Правото на ползване се прекратява (чл. 59 от ЗС): със смъртта на ползвателя (ако не е учредено за по-кратък срок), с ликвидацията на дружеството (при юридически лица), при погиване на вещта (събаряне на постройката, пожар, земетресение и др.), при неупражнено право в петгодишен срок.
      Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, след отправеното му предупреждение, продължава с действията си да променя съществено вещта, да нарушава задълженията си, да поврежда или разрушава вещта.

      Собственикът има право да продаде имота, но учреденото право на собственост не се погасява с продажбата. Вещното право на ползване следва имота, а не собственика на същия.